VBOX7

Ти не си достатъчно безгрешен отивай си чули и ти соча моята врата Ти не каза сбогом каза само няколко думи но уцели право в целта

Вземи свободата, ключа от вратата чух от устните ти само това: Ти също самата не си най - добрата но обичах те и така. . .

Ти си вече малка черна точка и тя се смалява всяка твоя крачка ни дели Ето ме - сама съм, но щастлива, защо ли не става само чувам как ми казваш ти. . .

Вземи свободата, ключа от вратата чух от устните ти само това: Ти също самата не си най - добрата но обичах те и така. . .

Ето - към вратата тичам, викам: Ти върни се осъзнала някои неща но да не е твърде късно за сълзите мои моля се дано не е така

Остави тъгата, ключа от вратата и ми каза само това: Ти също самата не си най - добрата но обичах те и така. . .

За теб да страдам не не мога да полудявам от тревога не е ли по-добре да страдаш ти не ми отива аз да плача не те ли видя да откачам и да объркваш пак живота ми

Ти пак ме лъжеш ти пак го правиш в какво да вярвам ми кажи Защо от мене не се откажеш за да не ме боли Ти пак ме лъжеш ти пак го правиш в какво да вярвам ми кажи Защо от мене не се откажеш за да не ме боли

На теб да вярвам не не мога не заспивам от тревога защо пък да не бъдеш лъган ти не ми отива аз да плача не ми ли звъннеш да откачам и да объркваш пак живота ми

Зная колко ме ревнуваш ти зная колко много те боли Нямаш миг покой от мисълта че със друг ще ти изневеря Всяко закъснение носи обвинение твоето съмнение ме подлудява

Какво да правя плаче моето сърце плаче и проклина те вярваш ли му или не то не престава обич да ти дава страда безумно страда на теб остава на мене само изневерява

Тайно ровиш в телефона ми доказателство да търсиш ти проверяваш на кого звъня и отнемаш мойта свобода

Сърцето ми сърце ли е цяло в рани е от твоите лъжи наранено Животът ми живот ли е бледо копие мрази ме и той че съм с тебе Аз лудата загърбих себе си живях заради теб но никога не чух обичам те

Достатъчно пропадах и потъвах с теб достатъчно го отричах достатъчно и плаках и настрадах се достатъчно те обичах Достатъчно пропадах и потъвах с теб достатъчно го отричах достатъчно и плаках и настрадах се достат

душата ми душа не е на парчета е въпреки това още диша парчетата ще събера и живота си аз начисто ще пренапиша Днес аз лудата дойдох на себе си разбрах какво не си ти не си любовта ти само болка си

Как изгарях по тебе знаеш ли всичко правех както искаш ти Тази вечер моите сълзи са твои гости тайно поплачи

Не се обръщай и скрий очите си да не видиш какво ми причини шепа пепел е моето сърце ти всичко друго вече ми отне Нека вятъра разнася вечно пепелта само тя е знак че имах обич някога Болката в мен остана нелечима е

Там където огън не гори пълен мрак е и от студ боли остави ме в тъмното сама за да изстрадам теб и любовта

Не бях обичала така никой преди тебе за първи път чувствах се равна на щастливите Сънувах се до тебе в бяло цялата ала твоите сънища поеха други пътища

На 360 света обърна се откакто тръгна ти Любов ли няма я ти си бил илюзия всяко добро за зло винаги е било