Всяка втора минута си внушавам
не полудявам, по теб не полудявам.
Всяка втора минута се заричам
чисто приятелски да те обичам.
Всяка втора минута се преструвам,
знаеш ли всъщност просто се страхувам,
че щом те видя ще
С мойта съвест ден и нощ се боря,
устни до кръв прехапвам да не проговоря.
Знаеш имам Него, зная имаш Нея,
но като ме видиш с теб се случва нещо.
Повече не разпитвай да не си признаеш
колко отдавна и ти ме желаеш
Всеки ден е година от деня във който ти замина,
Иначе добре живея и без теб, всичко е почти наред.
Справям се със тъгата че не аз, а Друга е жената
Нека тя живее с теб живота ни свикнах вече, знаеш ли?!
Припев:
Не ме боли за теб, освен в неделите,
на празниците ми, и в останалите дни.
Не ме боли за теб повече от болка е,
Но лъжа НЕ МЕ БОЛИ ЗА ТЕБ! / х 2 /
Ден след ден се предавам, щом цветя сама си подарявам,
И сама си казвам вечер думите, дето ти ми ги говореше.
Но не е в теб вината, че не се оказах аз Жената,
Нека тя живее с теб живота ни свикнах вече, знаеш ли?!
(1)Съборих всички мостове към теб за да не се завърна,
внушавах си,че в минало за мен ще те превърна,
но те откривам в ням телевизор,в прочетена книга,
настигам те без да те гоня и това ме убива,
(Пр.)Ти никога няма да знаеш че не мога да те преживея
Ти никога няма да знаеш че се уча без теб да живея
Ти никога няма да знаеш че душата плаче и стене
Ти никога няма да знаеш че още си всичко за мене./2/
(2)В тълпа от непознати те познах и се обърнах,
защо не те подминах а се спрях защо изтръпнах?
Ненавиждам се толкова слаба ревнива,ранима,
мразя целият свят,че те нямам и това ме убива
Днеска искам да живея,да забравя правилата,да изляза от музея на сълзите и тъгата.Нека въздух да поема за душата много спешно,давам всичко за любов и още нещо...
Ucila sam od najboljeg kako
slamaju se tudja srca lako
ucila sam, dragi, sve od tebe
treba samo misliti na sebe
Ko me voli
boli ga dok zivi
poljupci su tvoji za to krivi
Достатъчно пропадах и потъвах с теб
достатъчно го отричах
достатъчно и плаках и настрадах се
достатъчно те обичах
Достатъчно пропадах и потъвах с теб
достатъчно го отричах
достатъчно и плаках и настрадах се
достат
За мен жените бяха спирка през нощта
лицата им се сляха нямат имена
а после ти дойде и всичко промени
с една усмивка ти сърцето ми плени
Обичам те обичам те
любовта ти свята върна ми душата
Ти пак ме лъжеш ти пак го правиш
в какво да вярвам ми кажи
Защо от мене не се откажеш за да не ме боли
Ти пак ме лъжеш ти пак го правиш
в какво да вярвам ми кажи
Защо от мене не се откажеш за да не ме боли
Познавам твоя дом,тук до вчера съм спала.
И пътя знам добре ,дълго съм го вървяла.
Врата знам къде е,аз имам ключ от нея.
За кой ли път си тръгвам,а после се връщам!