VBOX7

Някой ден ако от мен си идеш мойте сълзи няма да те следват. Ще те пусна, избягай ако можеш от своята съдба. В този ден ще пратя мойта сянка да те следва като съвест будна. Лоша ставам щом съм наранена, не очаквай

Огледалото ти да се разбие, черна котка да ти мине път. По-добре бягай от това, че вечно ще ти имам зъб.

Някой ден ако обикнеш друга тръгвай с нея тъй да бъде. С ветровете аз ще ти изпрати присъда Божия. В този ден ще пратя мойта сянка да те следва като съвест будна. Лоша ставам щом съм наранена, не очаквай чудо.

Днес ужасно много ми върви и това по всичко ми личи Каквото пипна даже на шега ''хоп'' и става с лекота Днес ужасно много ми върви нещо стана и ми личи светът съвсем изглежда както нов с една оферта за любов.

Цветни сънища аз сънувам,за тъга не искам да чувам, без багаж далече пътувам, правя ей така свиркам си с уста, без причина бяло обичам без причина някой обичам, всички погледи днес привличам, правя ей така...

Днес ужасно много ми върви и това по всичко ми личи Каквото пипна даже на шега ''хоп'' и става с лекота Днес ужасно много ми върви нещо стана и ми личи светът съвсем изглежда както нов с една оферта за любов.

Със ръце в джобовете крача и за вчера вече не плача и от нищо аз не се плаша, правя ей така свиркам си с уста, без причина бяло обичам без причина някой обичам, всички погледи днес привличам, правя ей така...

Време ли нямах да те забравя? Повод ли нямах да те заместя? Огън ли нямах да се запаля? Или очи нямах на среща?

Сълзи ли нямах да не истина? Рани ли нямах да не те мразя? Гордост ли нямах да не те диря? Или честа си да пазя?

Други ли няма по тях да тичам? Воля ли нямам кръвта обърна? Нужда имам да те обичам. Сили нямам да се не върна.

Други ли няма по тях да тичам? Воля ли нямам кръвта обърна? Мира нямам, че те обичам. Сили нямам да се не върна.

Мисли ли нямах да не те мисля? Сърце ли нямах пак да обича? Спомен ли нямах да ме пронизва? Разум ли нямах да те отрича?

Сълзи ли нямах да не истина? Рани ли нямах да не те мразя? Гордост ли нямах да не те диря? Или честа си да пазя?

Съборих всички мостове към теб за да не се завърна внушавах си че в минало за мен ще те превърна но те откривам някъде близо в прочетена книга настигам те без да те гоня и това ме убива

и никога няма да знаеш ,че не мога да те преживея, ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея, ти никога няма да знаеш, че душата плаче и стене, ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене (2)

В тълпа от непознатите познах и се обърнах, защо не те подминах, а се спрях защо изтръпнах ненавиждам се толкова слаба, ранима, ревнива мразя целия свят, че те нямам и това ме убива.

И с теб и без тебе, аз мога да бъда както била съм и преди. И с теб и без тебе, аз пак съм щастлива, но без мен не можеш ти.

Запомни - по-добре да ме мразиш, отколкото да ме обичаш, затова което не съм. Запомни - по-добре да обичаш, някой когото разбираш, но с който можеш да си.

И с теб и без тебе, аз мога да бъда както била съм и преди. И с теб и без тебе, аз пак ще съм жива ти за мене забрави.

Чисто приятелска е наща среща, просто си говорим няма друго нещо. Знаеш имам Него, зная имаш Нея, ти добре живееш, аз добре живея. Повече не разпитвай, да не си призная нещо което - да знаеш - не желая