Нямам граници никога и в нищо
при този, който ме целува
тъгата бързо пристига,
този който ме обича
боледува, докато е жив,
а за всичко това са виновни твоите целувки.
През лабиринт от суета и хорска завист аз вървя,
с пръсти сочат ме навред,но продължавам все напред!
Трепти дешата като лист, ала лицето ми е свинкс,
без път, без брод към теб вървя - води ме любовта!
Ще издържа!
Знам ще издържа,дори в ада да горя,
ще забравя как боли и какво ми причини!
Знам напук ще издържа,дори в ада да горя,
ще забравя как боли,и какво ми причини!
Ще простя, ще простя!
Едва не скочих от ръба, едва не паднах в пропаста,
но днес сърцето ми компас и все вървях към тебе аз!
Натисках болката с ръце,в нараненото сърце,
без глас повтарях си сама,струва си любовта!
Ще издържа!
Колко много съм мечтала
и безкрай съм те желала,
да те видя някъде навън.
Нежно аз да те докосна
и щастлива да съм после,
само че в реалност не на сън.
Исках те и твоето тяло пак във мен
и устните горещи търсих ги,
но вместо в твоите ръце
чужди себе си открих,
своето тяло аз на други подарих,
не ме търси.