Ти си най-добрата ми приятелка
и от всяка моя болка те боли!
Как от теб да скиря,че съм плакала?
Никой друг не ме познава,както ти!
Той ми причини това,приятелко,
той изтръгна тази нощ сърцето ми.
И погледна ли се в огл
Огледалото не лъже,
празнотата ме погълна.
Огледалото не лъже,
черна сянка съм сега.
Огледалото не лъже,
той сърцето ми изтръгна!
Никой друг сега не може
да ми върне любовта!
И когато с друга го видях в нощта,
гледах и не вярвах на очите си.
Любовта си те дори не криеха
и вървяха влюбено прегърнати.
Той ми причини това приятелко,
той изтръгна тази нощ сърцето ми.
И погледна ли се в огледалот
Мога и сама,благодаря ви,
но си вървете!
Мога и сама,за нежни чувства...
не,не ми говорете!
Отдавна всички чувства дадох на него!
Той беше въздуха ми ден и нощ!
Болеше срашно от внезапното сбогом,
но оценявам сега
Аз съм тази,дето няма чувства
и съм силна пак!
Аз съм тази с ледените устни,
лесно лъжа с тях!
Любовта до мен сега не може
да се добере!
Маската ми стана втора кожа
и ми е добре!
Но сърцето не ще и не ще
Тъжно е сама и не е вярно,
че с тъгата се свиква!
Страшно е сама,ако не си обичан
просто си никой!
Как ми се иска да обичам до лудост,
на всички влюбени завиждам чак!
Но мойта болка пак маскирам на радост
и страхо