Вчера покрай дома ти минах,
знаех, че не съм добре дошла,
но желанието да те видя ме надви.
Ти на прага ме чакаше,
в очите не ме погледна,
сякаш сълзите ми могат да те засегнат.
Каквото аз от теб получих,
ти не би, с паднала корона,
прегърни ме, както някога.
И днес мога да бъда добра с теб,
но да бях те изоставила първа,
щеше да разбереш какво е живот без радост.
Закъснява на моя часовник
Новата година,
нека поне още минута
да продължи старата,
тогава ме погледна
с други очи,
разбрах,че всичко е вече минало,
в миналото съм и аз.
И все още в камината
огън гори,
да стопли сърцето,на този,
когото съм обичала
единствено на моето лице
една сълза замръзна
в последвалата
дълга студена бяла нощ.
Друга обич след теб аз нямам,
това знаеш добре,
защото всичко е лъжа щом помисля за други.
Като едно цяло бяхме ние,
бих искала да доживея момента,
когато ще зърна очите ти още веднъж.
Сама като листо,отнесено от вятъра,
сама на този свят
къде да избягам от себе си?
Сама като листо,отнесено от вятъра,
сама на този свят
живея от спомените за тебе.
За друга любов нямам сърце,
не усещам болка,а всичко боли,
щом помисля за тебе.
Като едно цяло бяхме ние,
бих искала да доживея момента,
когато ще зърна очите ти още веднъж.
Сама като листо,отнесено от вятъра,
сама на този свят
къде да избягам от себе си?
Сама като листо,отнесено от вятъра,
сама на този свят
живея от спомените за тебе.