И за разни преживявания...имаме ги всички.
Особено израза "тишината, която ме кара да стена, обърна наопаки мойта душа" е култов в женската...хм, импресия! {pp}
И умрях или се влюбих,
и заспах или крещях,
и единствен бях като се смях,
като се смях,
и едно от тез неща,
ще мога да си обясня,
надявам се! Надявам се! Надявам се!
И аз се надявам, надявам, надява
Изморих се да чакам,
изморих се да гледам,
изморих се да мисля да твойта врата,
тишината, която накара да стене,
обърна наопаки мойта душа!
Малко очаквах, но и него изгубих,
блъснах се в камък - страшно бо
Тази песен я знам в изпълнение на Арт и Гарфанкъл -ако не се лъжа. Но тук звучи по-разлято, по-лежерно…ако не знаеш текста не би предположил…за тъгата!
За тъгата, за тъгата, за мъжката гордост да не видят сълзите ти…