Героизират се тези.Всъщност обикновените хора нямат никаква представа как живее мафиотският елит - в постоянен страх. В постоянна мисъл за смъртта и знание, че този миг може да ти е последен. Този страх трови живота ти. Краде съня ти. Убива мечтите ти.И нищо не може да прогони страха, нито дрогата, нито охраната, нито бронираните стени и коли.Един ден този страх изчезва, но заедно със страха изчезва и пламъкът в очите ти, наречен живот.
Това на какво се смеем показва в голяма степен какви сме.Дали се кефим на нещо от което трябва да сме отвратени.Колко готино к'ъв кеф, колко яко, как ме кефи, к'ви са пичове.Ако се смеем на иронията с днешното време ок.Но ако се смеем, защото просто ни е смешно е зле.Много морализаторски прозвучах. Не знам, дано все пак има четящи хора. И то на стойностна литература.
Не става ясно дали му дава номера си.Започва да му казва "Знаеш ли какво..." и клипа свършва.По принцип не е хубаво лесно да си давате номера.Има ги всякакви.
Ами гледайте от положителната страна.Искам да съм до пилота, преживяването ще е страхотно.Е, верно, че не се знае знаели се. После ще трябва да се изкъпя и да се пера.
Изглежда малко нереално, като го гледаме от тук (вкъщи пред мониторите), но всъщност шофьорите знаят, че когато си на волана е друго.Когато съм седнал до шофьора и започвам да се притеснявам от карането му, но понеже съм шофьор и знам, че на волана е друга гледната точка. Когато карам е друго.
На Балканите най-хубавите пътища са в Гърция.Турците колкото и да се хвалят с икономическо развитие не могат да докарат качеството на пътищата си до гръцките.На гръцката магистрала, като вдигнеш висока скорост и колата се залепва за пътя и става по лесна за управление, което ме учуди, защото в България на нашите "магистрали" като вдигнеш по-висока скорост и се чудиш как да удържиш волана поради неравностите на пътя.
Един колега наскоро беше в Лондон и каза, че в рейса никой с никого не общувал, всички са забили нос в смартфона си. От първата бабичка, до последното хлапе.Било много тягостно усещането.
Ами ще свикнат да си мислят че всичко е лесно. И после какво?То чак пък толкоз в последният миг да се спасяват хората брей.Нищо общо с реалността. В книгата "Умирай трудно", по която после направиха филма, авторът говореше за американските реклами, как представят един продук по начин по който никой човек никога не би го ползвал. И книгата не беше с хепи енд, като филма. Дъщерята на главният герой умираше.
Малко ми идват в повече тези спирания на коли и всякакви предмети точно пред носа на разни хора. И точно в последният момент някой идва и ги спасява.Всичко се крепи на сантиметри. Не е възпитателно. Децата ще започнат да си мислят, че точно преди да ги удари нещо, някой ще се намеси и ще си опъне паяжината, чаршафа или там нещо друго. Доста безлични са тези филми. Обичам паяците в реалният живот, но те са полезни и са ми нещо като домашни любимци. Хранят се с мухи опъват си едни красиви паяжини
В българският език е навлязло едно понятие "инвалид", което понятие лично на мен не ми харесва. В други езици има други понятия, които могат да се възприемат и от българският. В Русия през 2007 г. беше прието да се казва "граждани с ограничени двигателни възможности, зрителни възможности и т.н.". Като руснаците взеха пример от запада.
