VBOX7

ме боли,
защото своята любов към мен отричаш.

Помня дните когато се кълнеше,
че сама никога не би ме оставил.
Колко хубаво тогава беше,
но си вече свойте думи ти забравил.

Ах, как мразя този мрачен зимен ден,
когато в миг разби всичките мечти,
и каза, че повече не искаш да си с мен,
защо постъпи ти така, моля те, кажи.

А сега се гледаме безмълвно,
все едно не се познаваме дори,
и загърбили предишната привързаност напълно,
едно простичко "здравей" от устите вече не звучи...

Подло е да постъпваме така,
любовта с омраза не трябва ний да заменим,
а трябва със усмивка на уста,
напред в живота един без друг да продължим.

Но моля те недей забравя
всичките щастливи дни,
и спомените ти недей оставя,
помни времето когато заедно бяхме аз и ти.

И помни, че винаги ще те обичам,
макар и не така както преди,
че ме нарани жестоко няма да отричам,
и пак ще пролея няколко сълзи....