">В него тя допуска за първи път зрителите до болезнените за нея месеци след участието ѝ на София Прайд 2024. Тогава тя става обект на атаки от националистически организации заради изпълнението си, при което сваля рокля в бяло, зелено и червено и под нея разкрива друга рокля - с цветовете на дъгата. Изпълнението е обрат в кариерата ѝ, който води до дълбока лична криза, но ѝ дава възможност да завърши албума, по който работи вече 3 години - SRCE (Сърце). Дългоочакваният диск, който включва хитовете “Pokemon”, “Мечка”, “Сълзи от ракия” и дует с краля на попфолка Азис, излиза точно днес. Мила Роберт не крие, че заплахите, които е получавала в дните след участието ѝ в Прайда, я преследват и до днес. „Казваха ми, че ще ме причакат, ще ме пребият и ще ме убият.“ Оттогава у нея се заражда страх заплахите да не излязат и извън виртуалното пространство – чувство, което я съпътства при всяко излизане на сцената и днес. Въпреки нападките Мила има достойнството да поиска прошка от тези, които е обидила и се обръща към тях откровено в епизода на “Храмът на историите”. Тя дори отговаря лично на всеки един от хората, които са агресивни към нея и успява да ги спечели на своя страна.
Въпреки тежестта на публичните нападки, тя се изправя срещу страховете си и само пет дни след София Прайд излиза на сцената за един от най-важните концерти в живота си. „Имаше две-три хиляди коментара под събитието във Фейсбук - ще те причакаме, ще те намерим, ще дойдем с доматите”, спомня си тя за дните преди концерта в Строежа. Въпреки проливния дъжд и заплахите обаче, стотици нейни фенове идват да я подкрепят с плакати “Мила, ти си нашата силна” и “Мила, ние сме с теб”. При Мон Дьо тя разказва и защо ѝ се налага да излезе на сцената с охранители и защо веднага след това отива на село, където прекарва повече от месец. Към днешна дата Мила е убедена, че е станала изкупителна жертва на нечии политически амбиции и случката е била преди всичко стъпка накриво в неправилен момент. „Аз имах лошия късмет да ми липсва малко мисъл, правейки това действие и за това съжалявам. Не съжалявам за действието си, съжалявам, че не го изпипах, за да няма какво да ми кажат”, категорична е Мила.
Въпреки че бурята е отминала, травмата я преследва и преди участието ѝ на тазгодишното издание на София Прайд. „Това е седма година, в която аз излизам на това шествие и за първа година бях толкова уплашена, че решихме да бъда просто артист - с тениска и с дънки. Когато излязох усетих любовта на хората и това, че не ме мразят, не ми се сърдят”, спомня си с усмивка спокойствието, което е изпитала на сцената Мила. Хилядите хора на площад “Батенберг” не само, че я приемат с любов на сцената, но и скандира името ѝ продължително.
Стилът „Мила Роберт” и албумът “SRCE”
В творчеството си обаче младата изпълнителка е категорична, че е открила себе си в стил, който в “Храмът на историите” Мон Дьо определи като „чалга-пънк”. Мила разказва, че песните и посланията ѝ са породени от образа на бунтарка в балканската култура – екзотиката за останалия свят, която Мила смята, че има потенциала да бъде новото голямо нещо на световния музикален пазар.
„Аз вярвам, че света ще полудее по нас, защото сме много автентични, много сме смели. Караме се, а в същото време имаме добри сърца и се радваме на живота”, категорична е тя.
Именно тази стилистика смесва в най-новия си албум – SRCE (Сърце), където си партнира и с Азис за дуета им “Полуживи”. „Този албум е три години много детайл и много любов и съм страшно благодарна на Азис, че за пореден път ми подава ръка.”, заявява Мила и допълва, че звездата на поп фолка е един от вдъхновителите на албума. „Безспорно никой не може да му го отнеме това, той е тичал, за да може ние в момента да ходим.” казва още тя за краля на попфолка.
И това е част от нейната новооткрита визия за живота. „Да станеш, да кажеш, да изпееш и да направиш каквото ти е на сърце, вместо да се откажеш и да те е страх. Трябва ни смелост, защото не знаем колко време ни остава тук... на тази земя”, заключва Мила Роберт.
Пълната версия на интервюто може да бъде гледано в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.
