Да си поставиш граници означава да се погрижиш за себе си и дори да не ни се вярва, всички ние го правим много по-рядко отколкото си мислим. Границите са невидимата линия, където свършваме ние и започват другите. Къде спираме да мислим за собствения комфорт и къде започваме да полагаме усилия за близките ни. Понякога обаче границите означават да предпазим психиката си от манипулация, използване, изтощение, прекален стрес и точно затова са толкова важни за нас.
За да покажем на другите какво е важно за нас и да поставим така наречената граница, следва на първо място да сме наясно със себе си и с това, което е истински важно за нас. Дали става дума за повече лично пространство, споделено време, принципи, които определят личността ни. Най-често във връзките ни с околните сме склонни да направим определени отстъпки в това отношение и често този процес води до изгубване на Аз-а, което трябва да води до светването на червена светлина в главата ни.
Нека не забравяме, че ние сме човека, с когото прекарваме живота си и споделяме най-много време със собственото си съзнание и чувства. Често бъркаме любовта и отдаването с размиването на границите и не бива да забравяме, че да отстояваме себе си е изключително важно. Много поколения се борят с този проблем и все повече се засилва влиянието му с развитието на технологиите, като се смята, че то достига своя пик при Gen Z, които макар да са изключителни индивидуалисти, все по-трудно отстояват позициите си. Разбира се, опитът има своето значение в този случай, но връзката със самите нас е най-основният момент от поддържането на баланса.
